Нестинарството

Феноменът - загадка с много неизвестни, но едно e сигурно - вълнува всеки, докоснал се до него!

Легендата разказва...

"Когато някога светът се размножил много и за да може по-добре да управлява този свят, Бог намислил да намери между хората някои свои помощници. За да открие кой ще бъде достоен за тази работа, сам наклал всред селото Припор голям огън и казал, който момък може да го прескочи, той ще бъде негов заместник. Тогава един момък, не само, че прескочил огъня, но почнал да играе в него. Тогава Бог казал: "Този момък да се казва Константин". Но момъкът казал на бога, че без една сестра не ще може да управлява правилно. Една мома играла и я нарекли Елена. От тогава в огъня почнали да играят и жени."...

Среща между минало и бъдеще, обичай показващ частица от културното наследство на народа ни. Тайнствена среща с нещо уникално, малко познато, но съществуващо от векове в сърцето на Европа. Нека запознаем света с един древен обичай, както и да покажем, че танца върху жарава е само част от сложен комплекс, в който централно място заемат изконните ценности на човешкия дух и вечният стремеж към щастие.

Оставяме вратата отворена за теб!

Малко хора могат да знаят, че нестинарството е харизма - то избира човека, а не човека него. Човек се ражда такъв. Един ден вратата в него, която води към замъка се отваря и той навлиза там. Изведнъж му се струва, че всичко му е познато, макар че никога не e бил там. Защо? Защото нестинарството е от тези обредни системи, чиито корени са много дълбоко в самото възникване на представата на човека за земно и свещено. Като тръгнем от древния нестинар във формата на жрец, който е посредник между света на отвъдното - бога и света на живите, и стигнем до днешния психоаналитик означава, че обществото винаги е имало потребност от своите посредници. Ние имаме щастието, че в нашите земи е съхранена такава цялостна обредна ситема със своето философско и смислово значение, съхранено от такава древност до наши дни.

За жалост не се знае, че външната визия - потребността от чудо, е играта в огъня. Другата потребност е когато нестинарят стига до особени измерения, от където черпи информация за миналото, настоящето и бъдещето.

Огънят е някъде посредата между земята и небето и той е вратата, той е същността, която преобразява това тяло и живата материя не отреагира по обичайния начин на температурната промяна. От там вече нестинарския транс "прихващането" - прочутото прихващане, което въвежда в този информационен блок, от където нестинарите черпят тези визии.

Денят на Св.Св.Константин и Елена е най-важният религиозен празник на нестинарите. Той е тридневен (21, 22 и 23 май) и е дал название на целия месец - "Костадинския". Жителите на с. Българи и на околните села и сега го отбелязват по стария календар на 3-5 юни. Нарича се панагир и е един от многобройните пролетно-летни храмови празници-сборове в Странджа планина.

Обикновено общоселският сбор и храмовият празник на селището съвпадат. Те заемат много важно място в традиционната култура на православното население на Югоизточна Европа. Религиозното им значение постепенно отстъпва пред стопанското, особено в големте селища и средищни центрове. Най-често като изключим църковната литургия, основни елементи са семейно-родовите курбани, трапезите и гостуванията, общоселските хора и пазарището. В отдалечените от градските центрове и големи пътни артерии планински райони обаче, тези празници са запазили силното си религиозно значение. Такъв район е вътрешна Странджа.

И в странджанските села на панаирите идват гости-другоселци, правят се курбани, вият се общоселски хора. Дотук няма нищо по-различно от известното ни за панаирите не само у българите, но и у другите православни народи от Югоизтока. Благодарение на сборовете и панаирите става онази обмяна на традиции и навици, която е толкова важна за поддържането на специални етнографски области.

Нестинарите не желаят да се делят от другите християни, макар набожността им да се различава от тяхната. Тези хора са искрено вярващи, те не само мислят себе си за християни, а и подчертават, че са по-православни дори от самите духовници и от християните. Те вярват, че са праведници и че тяхното общение с бога е възможно най-истинското.