С. БЪЛГАРИ

 

Селото с намира на 18 км от гр. Царево, на 350 м. н.в. Разположено е на живописен планински скат с красива панорама към горите на Странджа планина . През 1926 г. е наброявало 499 жители. Днес в него живеят 134 човека.

Старото му име е Ургари и се смята , че има прабългарски произход а първи път е споменато в турските регистри през 1454 г., което доказва , че е едно от най-старите странджански села, вероятно основано още по времето на Първото Българско царство. Според проф. Божидар Димитров жителите му са преки наследници на прабългарски войници, заселени от първите ханове за охрана на южната ни граница. От с. Българи има участници в Хетерията от 1821 г. След Руско-Турската война през 1828 – 1829 г . жителите му масово се изселват в Южна Украйна. През 18-19 век селото няколкократно е опожарявано като за последен път това е станало през 1903 г. при потушаване на Преображенското възстание.

Исторически паметници и културни забележителности :

Останки от древни епохи се срещат в околностите – северно от селото в местността Градището се намират руини на тракийска и късноантична крепости, тракийски могили, следи от древна металургия.

Днес Българи е единственното нестинарско селище в България. Езическия ритуал предаван от дълбока древност, преплетен с легендата за Св.Св. Константин и Елена, “прихващането” на нестинарите и тан-цуването в транс в огнената жарава, под звуците на нестинарския тъпан, са уникални за Европа. Обрядът се запазва и днес на дните 3 и 4 юни.

Преселилите се през 1913г. от Странджа в северна Гърция гръкоезични нестинари/анастенария (на съвременен гръцки език), са били заселени на компактни групи - селата Агия Елени, Лангада, Мавролевки и Лимнохори. Техните селища са в една област (регионите на Драма и Солун) и обредността, след дълго скрито съществуване, отново е в силата си, макар и с някои иновации.

Нестинарите-гърци и до ден днешен наричат вътрешна Странджа "родината". Когато имат възможност, те се връщат да играят там, в земите на предците си, при своите "братя", българоезичните нестинари. Те помнят от кои селища са се изселили дедите им, но сега паметта им съхранява едно общо месторождение. "Голямата аязма"("Влахово", "Одърчетата", "Припор" или "Трипори") е "родното място". Всички села от района, както тези, които извеждат произхода си от легендарното селище, така и останалите, са ходели в неделята преди деня на Св.Св.Константин и Елена на “ панагир ” на Голямата аязма.

Легендарното село е център на обредните изживявания на нестинарите и източник на енергия за цялостния им мироглед. Именно поради факта, че е обредно и верско селище, Голямата аязма/Влахово е осмисляна в преданията на нестинарските села като тяхно родно място. Там се е зародила вярата в Св.Св.Константин и Елена и огнената й обредност - на това място светците били намерени мъртви, Бог там избрал своя заместник на земята и еленът дошъл, за да почисти свещения извор с рога и да бъде жертвопринесен.

Много е важно да се подчертае, че в разказваната легенда вярващите не се определят етнически като българи или гърци, които обитават селището. Те са "братя", каквито "братя" са иконите им - според легендата изработени от едно дърво, три за с.Българи и три за с.Кости, изписани на едно и също място.

Всички, които са имали досег с поколенията, родени преди 1878г., твърдят, че т. нар. нестинарски села са били двуезични, т.е. говорели са български и особен архаичен гръцки диалект, неразбираем за гърците от крайбрежните градове. Тук се добавят и изричните свидетелства, че нестинарите не са встъпвали в брак с жители от села, в които не е позната огнената обредност.

Църквата в с. Българи е с патрони “Св.Св. Константин и Елена”. Тя е построена след преображенското възстание и е паметник на културата.

В центъра на селото се намира и “конака” – параклис на светиите, където се извършва ритуал по обличане на иконите, с които се танцува върху огнената жарава .

От селото по горска пътека се стига до параклиса на Св. Константин. Водата от аязмото на светеца е с лечебна сила и е свързана с нестинарския обряд.

Природа:

Както повечето странджански села, Българи също е разположено на плоско планинско било заобиколено от дълбоки долини и вековни дъбови и букови гори обрасли със зеленика .

Източно от селото е първия български резерват “Силкосия”, а на 7 км североизточно се намира защитената местност “Марина река”. В защитената местност ( истинска ботаническа градина) могат да се видят почти всички редки и защитени вечнозелени растителни видове, терциерни реликти представителни за природен парк “Странджа”.