За Нас

 

Легендата разказва...

...По време на турското робство, за да се спасят от набезите на поробителя, жителите на с. Българи построили селото в местността “Припор” почти до брега на р. Велека.

Турски военен с висок ранг открил случайно селото пътувайки от Царево за М. Търново. При влизане в селото той видял едно много красиво момиче – Нуна.

Поискал веднага да я вземе в харема си . Умната девойка му отговорила, че е съгласна но при едно условие – той да мине от там, от където ще мине и тя. Ако не изпълни условието ще остави  нея и селото на мира. Турчина се позамислил, но се съгласил -“Какво ще е това , което ще направи едно момиче, та той да не може да го направи ?"

Нуна накарала мъжете да запалят огън и да пръснат жаравата. Тя минала боса през огнената жарава и подканила турския военачалник и той да направи същото. Естествено той не могъл, но удържал на думата си. Така Нуна нестинарката спасила себе си и селото. След това Нуна се задомила и живяла дълго заобиколена от деца и внуци…

Една от внучките и - Злата я наследила в нестинарството.

След години Злата създала свой дом и семейство и станала главна нестинарка от с. Българи, но вече на мястото, където селото се намира и сега. Баба Злата е играла последно в огъня през 1964 г., след което комунистическия режим забранява обреда.

Къщата на баба Злата нестинарката е днешната  Вила “Нестинарка” - мястото, запазило българския дух и традицията на нестинарството, за да бъде той предаден на поколенията.